Вместо да се ядоса на провала си,Капи се усмихна!Страхотно,още един връх който той трябваше да покори някак,дори това да се виждаше невъзможно на повечето хора.Now Dance Fucker Dance,Man He Never Had a Chane....От някъде,не се знае къде,се чу тази песен.Рандом Саундтрак.Та,Както се беше концентрирал,белокоското стиста здраво катаната в ръцете си,и ги дигна над главата си,затваряйки очи.Той знаеше,че ако иска да напредне много бързо,трябваше да се справи по възможно най-бързият начин срещу всяко едно изпитание,което се появяваше на пътя му.Лошото беше,че учителя не показа на момчето как да направи това движение,и го остави да се мъчи сам.Тогава Капстър-а помисли малко логично,като се сети за движенията на онази мацка,с която се ``биеше,, по-рано.Той се замисли над движенията на ръцете и,как в тях имаше хем сила,хем финес.В нейният стил имаше много повече от груба сила,че дори и техника.Сякаш тя влагаше душата си в меча.Капи знаеше,че ако иска да има дори най-малак шанс да я победи,трябваше да направи същото.Все пак това да си майстор на меча е много повече от това да имаш груба сила,трябваше ти и финес,техника.Но не,имаше още...Трябваше да стане едно с меча си.Белокосият втори главен герой пое дълбоко въздух няколко пъти,като се опита да пресъздаде точно това,което беше видял в битката си по-рано.Да станеш едно с меча,да слееш душата си с него,да стане част от тялото ти,да режеш с душата си...В думите,който изникваха в главата му имаше смисъл,колкото и безсмислени да звучаха.Тогава Капи се почувства така,всякаш наистина може да го направи.Какво го спираше беше главният въпрос тук?Щом тя го можеше,значи и той би трябвало да успее.След като се концентрира напълно,белокосият замахна леко нагоре с ръцете си,като изведнъж рязко отвори очи,и в същият миг заби меча си с пълна сила надолу,и в този момент се чу още една част от онази рандом песничка:HIT EM RIGHT BETWEEN THE EYES!!!!!!!!С това Капи нанесе удара си точно между очите на чучелото,като очакваше да види резултата от усилията си.